В един пътепис от 1897г. "Из околностите на София", предоставен ни от Столична библиотека, неизвестен автор с инициали ХПК е написал следното за с. Иваняне:
"На пръв поглед правят ви впечатление хубавите къщи, покрити с керемиди и училището. Дворовете са заградени с по-високи каменни огради, някои измазвани с глина и покрити...
В селото се виждат и повече дръвчета по дворовете и градините. Земята тук по-свестно е обработена...Питомността на тия селяни бе очевидна. Те бяха обути с обуща, а не с опинци, както горно-банчани и суходолци, повечето от които и на големи празници се обуват с опинци. Иванянските момци водят и по-практични, ако и оригинални разговори."
Разказът продължава с интереса на хората да научат повече за новостите. Дочули, че в София раздават бубено семе и за това как се прави коприна. Един момък разказва, че тяхната нива е много орна, торна, хубав чернозем и би могла да роди много коприна. Следва интересно сравнение прави авторът за незнанието на момъка с един селянин от Кюстендилско, който копал из земята, за да дири бакър, изработен на тенджери, сахани и др.
Накрая пътеписа завършва с радостта на хората от приетия от Народното събрание закон за градобитнината, защото миналата година селото било бито от градушка и още не могли да се съвземат от това Божие наказание.