На този ден честваме Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Много е писано и разказвано за подготовката на Съединението, за епичните битки и много малко за хората допринесли всичко това да се случи.
Често се питаме, четейки имената на улиците, кой е този? Какво е направил?
На следващите редове ще разкажем за един достоен българин, сражавал се достойно на бойните полета, но станал единствената жертва по време на обявяване на Съединението на 06.09.1885г.
Райчо Николов е роден през 1840г. в колиби Райковци, сега Тревненско. До деветгодишната си възраст остава в родното си село, а след смъртта на майка му става чирак в Търново и Русе.
По време на Кримската война (1853-1856г.) Райчо Николов извършва героичен подвиг. Едва 14 годишен, със завързани кратунки под мишниците, той преплува Дунава. Съобщението, което носи на княз Горчаков, осуетява плановете на турците и преминаването на реката. За проявената храброст, на 14.07.1854г. император Николай II издава указ за награждаването на Райчо Николов със сребърен медал с надпис: „За усърдие“. Малкият герой е настанен в Петербургското военно-занаятчийско училище, а през 1857г. е възпитаник във Втори кадетски корпус. Руското правителство му връчва грамота и го удостоява с дворянско достойнство. На 16.06.1859г. е произведен в чин пряпорчик, а на 19.05.1865г. – подпоручик.
Райчо Николов е първият български офицер – граничар, служил по собствено желание на Бесарабската граница.
По време на Сръбско-турската война заминава за Сърбия и е назначен за командир на 2-ри Волентирски батальон. В сраженията за Гредетинските височини проявява изключителна храброст. Награден е със специален сръбски орден „Такава“ и е произведен в чин майор от сръбската армия.
Райчо Николов участва и в Руско-турската война. На 19.03.1877г. постъпва в руската армия в 56-ти пехотен Житомирски полк в помощ на ген. Столетов. Назначен е за командир на 1-ва рота от 4-та дружина на Българското опълчение в Плоещ (Румъния). Написва първия български устав за караулна служба.
След Освобождението на Свищов, събира доброволци за формиране на нови опълченски дружини.
По време на боевете при Шипка е командир на дружина при Зелено дърво, която има за цел охраната на десния фланг на прохода. Взема участие в сраженията при Шипка и Шейново на 28.12.1877г. За проявената храброст е произведен в чин майор и награден с орден „Св. Анна“ III степен с мечове.
След Освобождението Райчо Николов е кадрови офицер и командир от източно-румелийската милиция в Пловдив, Пазарджик и Сливен.
По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, Райчо Николов е назначен за комендант на гр. Пловдив. На 06.09.1885г. е убит – единствената жертва при провъзгласяване на Съединението.
Така завършва историята на един славен българин.
(Драганова, Т. Райчо Николов, Трявна, 1982)