141 години от обесването на Васил Левски
На 19.02.1873г. студ и мраз сковават земята, сега на този ден след 141г. е пролет.
Ако тогава старците са се молели горещо, жените са плачели, пищели са децата за своя Апостол, днес няма след кого да тръгнат, едва ли да заплачат. Сега на мястото на черното бесило се извисява красив паметник, мястото е в центъра на града, но това не попречи на някои да ограбят части от паметника на Апостола, да използват името му когато им е удобно, да се крият зад личността му, а самите те не са направили нищо за Родината. Няма го личния пример, няма го лидера, който да обедини народа, а не родата.
Често казваме няма кауза около която да се обединим. Има кауза и тя е България.
Нека всеки си зададе въпроса какво е направил в живота си за другите, какво би променил за да живеем по-добре. Харесваме живота в чужбина и натам се стремим, вместо да се постараем нещо тук и сега да променим.
Каква е била каузата на Апостола, лична изгода или чиста и свята Република?
Много неща са се променили оттогава до сега и нека вече Родината-майка не плаче тъй жално, тъй милно, а се гордее с делата на своите чеда, тук и сега.
Нека помълчим и се поклоним пред светостта на Апостола!