5 октомври

5 октомври - 100 години от началото на Балканската война

Днес честваме 100 години от Балканската война. Ден, в който освен да преклоним глава и отдадем почит на загиналите има и над какво да се замислим. За славните победи е писано много, но за хуманизма на българите по време на войната се знае малко. 

Признания за българския  хуманизъм

Одрин - български войник дава вода на ранен турски войник¹

При започването на мирните преговори в Лондон, България е обвинена в нехуманно отношение към пленниците, взети в Одринската крепост. Нашите войски са представени като завоеватели и насилници. В действителност по-голяма част от турските пленници умират в лагер - устроен остров на река Марица. Но проведената след балканските войни анкета „Карнеги” напълно оневинява българите. Тя доказва, че голяма част от „зверствата” на българската войска са опит за фалшифициране на историята, скалъпени от някои френски и турски журналисти. Доказва се още, че след като е бил превзет Одрин българското командване взема всички мерки срещу грабежите над турските домове и семейства. Издевателствата над одринските жители са били организирани не от български войници, а от местните цивилни гърци. Нещо повече още на 14 март 1913 г. българският комендант на Одрин генерал Георги Вазов издава заповед да се дава по четвърт хляб на военнопленниците, който бил взет от дажбите на българските войници. В подкрепа на този факт авторите на Карнегиевата анкета свидетелстват: „още от първия ден победоносните войници споделяли своя хляб с пленниците и с гладуващото население”1.

Човечността и хуманността на българските офицери и войнци, с които се отнасят към турските военнопленници прогонват техните тревоги. Вместо подигравки, грубости и ругатни, те срещат състрадание, съчуствие и добро отношение,  които истински ги трогват. Това любезно българско отношение учудва дори и Явер паша, който задава въпрос на българските журналисти дали българите са получили заповед да се държат така към тях. Той дори казва: „Ако започна от генерала и свърша до тези войници опълченци, които стоят до моята врата, всички ни оказват горещ приветлив прием”. Пашата е поразен и от изключително великодушния жест на генерал Никола Иванов, който му връща сабята с думите: „На храбрите оръжието не се отнема”. След като са пленени на турските офицери са оставени конете, а на войниците личното имущество. В писмо до жена си Явер паша пише: „В чест на заслугите ми не взеха моята сабя, както на всички военачалници и офицери. Ние не вярвахме, че ще бъдем приети тъй радушно и тъй братски от българската армия. Тъй горещ и братски е техният прием, щото мъките и вътрешните страдания, които изпитвахме, съвсем изчезнаха”2.

Хуманното отношение на българските войници към пленените турски войски прави силно впечатление на чуждестранните кореспонденти и всички те с въсторг и учудване отбелязват този удивителен български хуманизъм. Още от началото на войната, когато журналистите отиват в Стара Загора, където живеят и много турци, те забелязват, че българите се отнасят към тях напълно спокойно. Липсвала е и най-малка проява на враждебност, на агресия и на изстъпления. При докарването и на първите групи пленени турски войници, журналистите са били поразени от поведението на конвоиращите ги опълченци. Те отбелязват, че българите са се държали с тях, като с гости, деляли са хляб и тутюн. Един от руските журналисти, знаещ турски език в проведен разговор с пленен офицер от Бурса, офицера му е споделил: „Ние се страхувахме, че българите ще ни убият или ще ни извадят очите, а те ни нахраниха и дори не ни биха. Отлични хора.” Журналистите разказват как по време на бойните действия капитан Рашев учел своите воиници: „И да те е ранил турчин, щом видиш, че се предава, не го убивай. Така е: войната е едно, друго е човекът...”3

ИЙ

1 - Снимката - Сага за Балканската война - дневник на свешенник Иван Дочев, Л. Любенова, Изток-запад