Скулпторът вода

"Скулпторът" вода

Водата, без която не можем, дава и отнема живот. Срещаме я в различни агрегатни състояния: течно, твърдо, газообразно. Водите биват: повърхностни и подземни. Съществуват солени и сладководни басейни. Разрушителната дейност на водата е позната като ерозия. Водата е причина за образуването на различни земни форми, за които ще разкажем.

Течащата вода – дъждовна или снежна има свойството да поглъща въглеродния диоксид (СО₂) от въздуха, почвите, растителността. Тази вода обогатена с въглена киселина превръща калциевия карбонат (СаСО₃), съдържащ се в скалите в калциевия бикарбонат (Са₂HСО₃), който е разтворим във вода (Н₂О) и лесно се отнася.

Колкото по-голямо е количеството на въглеродния диоксид във водата, толкова по-бързо се разтварят карбонатните скали – варовици, долмити, мрамори, a образуваните форми, се наричат карст.

Въртопите са образувани от просмукването на водата в дълбочина и представляват фуниевидни вдлъбнатини с кръгла или елипсовидна форма.

Понорите са отвори/канали с диаметър до 1-2 м, в които повърхностно течащите води се губят в дълбочина. Реките, които са загубили водите си в понорите продължават да текат като подземни реки.

Скални мостове – понякога водите на реките могат да се проврат в скалните пукнатини на карбонатните скали и да образуват кухини, които след време се срутват на места. Скалите остават във вид на причудливи форми – скални мостове.

Пещерите представляват стари подземни речни легла, които реките са изоставили поради намесата на вътрешни земни сили.

Повърхностните води са: временно и постоянно течащи.

Водните струйки на временно течащите води се стичат свободно по склоновете и образуват къси и дълги плитки долинки. При наличие на лесноразрушими скали, временно течащите води образуват тесни долини с различна дължина и разклонения, наречени ровини.

Tам където дъждовната и снежната вода си е проправила път в слабо споени скали съдържащи пясъци, глини, вулканична пепел, са образувани земните пирамиди.

Водните струйки на дъждовете или топящите се снегове повличат със себе си. изветряеми скални частици и почва в подножието на планините, като по този начин образуват делувий.

При проливни дъждове или при бързо топене на снеговете, по планинските склонове се събират води, които се движат в суходолищата и носят дребни и по-едри скални късове. В подножието на планините се разстилат във вид на конус наречен пролувиален конус.

Селите се зараждат при проливни дъждове или при много бързо снеготопене по обезлесените планински склонове. Образуват се буйни потоци от кално-каменна маса се движат с огромна скорост и влачат със себе си големи скални късове и почвена покривка.

Реките често правят извивки по своя път, които се наричат меандри. Срещат се в хълмистите, платовидните и ниско планински области, както и в равнините, където са врязани на различна дълбочина. Образуването им е започнало при слаб наклон на терена, поради което всяко препятствие е отклонявало течението на реката.

Проломите са типични форми за планинските области. Образуването им се свежда до два основни случая. При първия реката е текла още преди съществуването на планинската верига. Врязването на реката е едновременно с издигането на планината.

При втория случай, реката е била всечена първоначално в податливи на ерозията скали.

Каньоните са характерни за платовидните области, в които скалните пластове имат хоризонтално разположение. При издигането на скалите, реките постепенно са се всекли.

Ждерлата се образуват в планински области, изградени от здрави варовити скали. Всичането на реката е ставало по дълбоки скални пукнатини под влияние на вътрешните земни сили.

Тераси – по долинните склонове на много реки се наблюдават различни по размери стъпаловидно разположени заравнени площадки – стари долинни дъна на реките – тераси.

Водопадите се образуват по течението на реките, където има изградени скални прагове, които водата не е успяла да разруши.

Някои реки, вливайки се в океаните, моретата, езерата, отлагат при устието си носените материали и образуват наносни низини – делти.

Озите се образуват от отложени от изтичащите се от предния край на топящия се ледник, пясък, глина и огладените малки и големи скални късове.

Ками – изградени са главно от пясъчно-глинести материали. Отлагането на материали е ставало в подножието на понижения върху топящия се ледник, от стичащите се по неговата повърхност води.

Фиорди – тесни и дълбоки заливи, разклонено вдадени в сушата. Образувани са в районите, които са били покрити от континентални ледници. При своето движение към водния басейн ледените маси са попадали в старите речни долини и са ги удълбавали. След стопяване на ледника, морската вода е нахлула в новооформените долини. Тези тесни и дълбоки долини се запълнили с вода и се превърнали в заливи.

Дейността на океанската и морската вода разрушава своите брегове, пренася и отлага разрушения материал. Океанската и морската вода е в постоянно движение. Разрушаването на океанските и морските брегове се дължи на вълните. В резултат на разрушителната работа на тези вълни възникват различни форми.

Останалата неразрушена част от сушата вдадена във водния басейн представлява полуостров. Връзката между сушата и широката част на полуострова се нарича провлак. При разрушаването на провлака полуострова се превръща в остров.

Подводни скали – в бреговата зона на океаните и моретата остават неразрушени скали под водата.

Ивицата, която опира до скалния брегови откос и се залива периодично, се нарича плаж и е покрит с различни материали.

Морските тераси представляват издигнати абразионни повърхнини по бреговете. Образуват се от етапно издигане на сушата, като най-високо лежащата тераса е най-стара.

Там, където съществуват приливи и отливи, океанските вълни навлизат по устията на някои реки, понякога и навътре в сушата. При отлив водата подема големи количества от речните наноси и ги отлага в океаните. Образуваните фуниевидни заливи, се наричат естуари.

Пясъчни коси – образуват се в заливите или в потъналите устия на реките, от наноси довлечени от океанските и морски вълни.

Атоли – образуват се от натрупаните скелети на корали.

Ледници – зараждат се над така наречената снежна граница, където става преобразуването на снеговете. Получава се зърнеста маса фирн, която се превръща в пластичен лед. Различават се два типа ледници – планински и континентални. Движейки се ледниците в полярните области достигат океанските брегове. Там от тях се откъсват големи ледени блокове наречени ледени планини или айсберги.

Циркусите са останали след стопяването на континенталните ледници и са заети от циркусни езера.

(Динев. А, Баръмова. Л, Какво знаем за Земята)